10. и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
11. Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя.
12. И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“
13. А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
14. Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом?
15. Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“
16. Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“
17. И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници.
18. Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод.
19. Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
20. Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид.
21. Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.