32. Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“
33. Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.
34. И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.
35. На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него.
36. И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него.
37. И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“
38. И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си.
39. А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40. Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“
41. Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.
42. И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“