24. И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.
25. Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
26. В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“
27. На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“
28. Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем,
29. като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“
30. Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти!
31. Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“
32. Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“
33. Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.
34. И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.
35. На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него.