20. Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.
21. И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“
22. И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“
23. И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“
24. Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“
25. Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците.
26. Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни,
27. Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена.
28. Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича,
29. Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.
30. А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.