12. Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.
13. И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.
14. И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.
15. Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.
16. А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
17. И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“
18. Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“
19. Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.
20. Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.
21. И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“
22. И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“
23. И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“
24. Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“