6. Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.
7. Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет.
8. Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч.
9. Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата – те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.
10. И словото на Господа беше отправено към Самуил:
11. „Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа.
12. А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал.
13. Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“
14. Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“
15. Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“
16. Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“
17. Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?