17. Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?
18. Господ те изпрати на път и заповяда: „Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.“
19. Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“
20. Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците.
21. А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“
22. Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните.
23. Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“
24. Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му.
25. А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“
26. Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“
27. А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса.
28. Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе.
29. Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“
30. Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“
31. Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.