12. А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал.
13. Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“
14. Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“
15. Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“
16. Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“
17. Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?
18. Господ те изпрати на път и заповяда: „Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.“
19. Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“
20. Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците.
21. А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“