28. Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“.
29. А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед.
30. Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“
31. Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял.
32. Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта.
33. Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“
34. После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там.
35. А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.
36. Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“
37. Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор.
38. Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха?
39. Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори.
40. Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“
41. Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил, покажи това.“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен.
42. Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан“, и жребият се падна на Йонатан.
43. Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“
44. Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш.“