11. Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“
12. Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“
13. Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше.
14. При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден.
15. И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.
16. Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам.
17. Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му.
18. И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните.
19. Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“
20. Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма.
21. Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.
22. Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката.
23. И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен.
24. Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.
25. Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед.
26. Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.