12. Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“
13. Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил.
14. Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“
15. Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души.
16. Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област; а филистимците се разположиха на стан в Михмас.
17. От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал,
18. другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
19. А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия.
20. Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си.
21. Цената за острене на палешници и мотики беше един пим, а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла.
22. Затова по време на войната нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.
23. А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.