5. И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис.
6. Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно.
7. Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек.
8. Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи.
9. Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: „Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ“.“Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха.
10. Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“
11. На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.
12. Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: „Саул ли ще царува над нас?“ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“
13. Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“
14. Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“