12. Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ.
13. Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.
14. Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“
15. В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.
16. Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“
17. Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“
18. А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19. На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.
20. Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже от Господа го измоли.
21. Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си,
22. Ана не тръгна. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“
23. Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата.“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24. А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.
25. След като заклаха телето, доведоха детето при Илий.
26. И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.