52. Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни.
53. Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.
54. През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат,
55. в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си.
56. Наскоро след това Алким умря в тежки мъки.
57. Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.
58. Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“
59. И те се отправиха да го съветват за това.
60. Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им.
61. Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха.
62. А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града.
63. Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея,
64. пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини.
65. В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и
66. порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението.
67. Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини.
68. Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно.
69. Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си.