46. Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“
47. И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад.
48. Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват.
49. В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.
50. Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване.
51. В тях постави стража, за да държи Израил в покорство.
52. Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни.
53. Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.
54. През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат,
55. в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си.
56. Наскоро след това Алким умря в тежки мъки.
57. Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.
58. Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“
59. И те се отправиха да го съветват за това.