40. Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка.
41. И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи.
42. Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.
43. Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска.
44. Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера.
45. Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем.
46. Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“
47. И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад.
48. Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват.
49. В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.
50. Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване.
51. В тях постави стража, за да държи Израил в покорство.
52. Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни.
53. Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.
54. През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат,
55. в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си.