28. Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан:
29. „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ.
30. Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“
31. Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.
32. Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие.
33. Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар.
34. Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан.
35. А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж.
36. Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката.
37. Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи.
38. Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище.
39. Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие.
40. Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка.
41. И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи.
42. Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.
43. Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска.
44. Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера.
45. Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем.
46. Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“