26. Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления.
27. И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.
28. Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан:
29. „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ.
30. Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“
31. Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.
32. Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие.
33. Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар.
34. Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан.