13. Когото поискат да царува, той царува, и когото поискат – него сменят. Така те станали толкова могъщи.
14. Но при все това никой от тях не си слагал корона и не се обличал в пурпурна дреха, за да покаже величието си.
15. Напротив, съставили съвет и всеки ден триста и двадесет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоденствие.
16. И всяка година на един човек поверяват управлението над себе си и властването над цялата им страна. Всички слушат единствено него и между тях няма нито завист, нито ревност.
17. Тогава Юда избра Евполем, сина на Йоан, Акосовия син, и Язон, сина на Елеазар, и ги изпрати в Рим, за да установят приятелство и съюз
18. и да свалят игото от юдеите, понеже виждат как елинските царе държат Израил в робство.
19. И те се отправиха към Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, влязоха в съвета, взеха думата и казаха:
20. „Юда Макавей, неговите братя и целият юдейски народ ни изпратиха при вас, за да установим с вас съюз и мир и да впишете нас сред своите съюзници и приятели.“
21. И думите им бяха приети с одобрение.
22. Ето препис от посланието, което написаха в отговор върху медни плочки и го изпратиха в Йерусалим, за да им напомня винаги за този мир и съюз:
23. „Нека римляните и юдейският народ да благоденстват вечно по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!
24. Ако започне първо война у римляните или у който и да било от техните съюзници във всичките им владения,
25. юдейският народ е длъжен от все сърце да им окаже помощ във войната, така както обстоятелствата изискват това от тях.
26. На противниците да не дават, нито предоставят жито, оръжие, пари, кораби, защото такава е волята на Рим. Те са длъжни да изпълняват своите задължения, без да получават нищо.