29. И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда.
30. Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него.
31. Когато Никанор узна, че замисълът му е разкрит, излезе за битка срещу Юда близо до Хафарсалама.
32. Загинаха около пет хиляди мъже от онези, които бяха с Никанор, а останалите избягаха в Давидовия град.
33. След тези събития Никанор се отправи към планината Сион. От светилището излязоха свещеници и старейшини на народа, за да го поздравят миролюбиво и да му покажат всеизгаряне, което се принася за царя.
34. Но той им се присмя, наруга ги и така ги оскверни. Той говореше високомерно
35. и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“ И си отиде много разгневен.
36. А свещениците влязоха, застанаха пред жертвеника и пред храма, заплакаха и казаха:
37. „Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ.
38. Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“
39. Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска.
40. А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите:
41. „Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях.
42. Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“
43. И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката.