23. А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците,
24. обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната.
25. Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.
26. Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ.
27. Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир:
28. „Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“
29. И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда.
30. Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него.
31. Когато Никанор узна, че замисълът му е разкрит, излезе за битка срещу Юда близо до Хафарсалама.
32. Загинаха около пет хиляди мъже от онези, които бяха с Никанор, а останалите избягаха в Давидовия град.
33. След тези събития Никанор се отправи към планината Сион. От светилището излязоха свещеници и старейшини на народа, за да го поздравят миролюбиво и да му покажат всеизгаряне, което се принася за царя.
34. Но той им се присмя, наруга ги и така ги оскверни. Той говореше високомерно
35. и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“ И си отиде много разгневен.