16. Те му повярваха, а той хвана шестдесет мъже от тях и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17. „Разпръснаха телата на Твоите светии и проляха кръвта им около Йерусалим, и нямаше кой да ги погребе.“
18. Тогава страх и ужас от тях обзеха целия народ и си говореха: „Няма у тях истина и справедливост, щом нарушиха задължението и клетвата, с която се клеха.“
19. А Вакхид се оттегли от Йерусалим и се разположи на лагер при Визет. Той нареди да заловят мнозина от преминалите към него мъже, както и някои от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20. След това, като предаде страната на Алким и му остави войска в подкрепа, Вакхид се отправи към царя.
21. Алким пък продължаваше да се стреми към първосвещенство.
22. Около него се събраха всички, които бунтуваха народа си, завладяха юдейската земя и причиниха голямо нещастие в Израил.
23. А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците,
24. обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната.
25. Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.
26. Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ.
27. Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир:
28. „Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“
29. И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда.
30. Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него.