1. В сто петдесет и първата година Деметрий, синът на Селевк, избяга от Рим, пристигна с малко на брой хора в един приморски град и там се провъзгласи за цар.
2. А когато влезе в царския дворец на предците си, войските заловиха Антиох и Лизий, за да ги доведат при него.
3. Като узна това, той каза: „Не ми показвайте лицата им!“
4. Тогава войниците ги убиха и Деметрий се възкачи на престола на своето царство.
5. И при него дойдоха всички беззаконни и нечестиви мъже измежду израилтяните. Предвождаше ги Алким, който се стремеше към свещенство.
6. Те обвиняваха народа и казваха пред царя: „Юда и братята му погубиха твоите приятели, а нас прогониха от земята ни.
7. Затова изпрати сега мъж, на когото се доверяваш; нека той отиде и види всичките злини, които те причиниха на нас и на страната на царя, и да накаже тях и всички, които им помагат.“
8. Царят избра Вакхид, един от царските приятели, управител на земите отвъд реката. Той имаше голямо влияние и беше предан на царя.
9. С него изпрати и нечестивеца Алким, на когото отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10. Те се отправиха на път и пристигнаха в юдейската земя с голяма войска. Тогава Вакхид изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир.
11. Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12. В това време при Алким и Вакхид се събраха заедно книжници, за да търсят справедливост.
13. А първи сред синовете на Израил, които се стремяха към мир с тях, бяха хасидеите,
14. защото казваха: „Свещеник от Аароновото племе дойде с войската и няма да се отнесе несправедливо с нас.“
15. Алким също разговаряше миролюбиво с тях, дори им се закле, като каза: „Няма да сторим зло на вас и на вашите приятели.“