56. военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили,
57. и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“
58. Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния.
59. Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях.
60. Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ.
61. И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му.
62. Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил.
63. А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им,
64. и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си.
65. След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града.
66. И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса.
67. В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война.