21. И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му.
22. Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях.
23. Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост.
24. А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята.
25. Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад –
26. как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи,
27. че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени.
28. Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън.
29. Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема.
30. С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея.
31. А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове,
32. се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“
33. С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва.