34. Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим –
35. да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях.
36. Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий.
37. С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.
38. А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя,
39. и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят.
40. Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус.
41. Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.
42. Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен,
43. рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“
44. Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.
45. Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.
46. И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.
47. През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си.
48. Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли,
49. и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли,
50. и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем?