27. Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска,
28. отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29. Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена.
30. Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе.
31. Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.
32. А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло.
33. Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне.
34. Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим –
35. да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях.
36. Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий.
37. С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.
38. А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя,
39. и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят.
40. Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус.
41. Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.
42. Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен,