11. Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха.
12. Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.
13. Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война,
14. и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“
15. Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.
16. Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора.
17. Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“
18. Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение.
19. Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето.
20. Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят,
21. а ние се бием за живота си и за нашите закони.