11. Птолемей, синът на Авув, беше поставен за военачалник в равнината на Йерихон. Той притежаваше много сребро и злато,
12. защото беше зет на първосвещеника.
13. Но сърцето му се изпълни с високомерие и той поиска да завладее страната, като замисли с коварство да погуби Симон и неговите синове.
14. По това време Симон извършваше надзор по градовете в страната и се грижеше за благосъстоянието им. В единадесетия месец, месец сават, на сто седемдесет и седмата година той пристигна заедно със синовете си Мататия и Юда в Йерихон.
15. Синът на Авув ги прие с коварна любезност в малката крепост, наречена Док, която сам беше построил. Той им устрои голям пир, но тайно беше разположил там свои хора.
16. И когато Симон и неговите синове се напиха, Птолемей и хората му скочиха, грабнаха оръжията си и като нахълтаха при Симон по време на пира, убиха него, двамата му синове и неколцина от свитата му.
17. Така той извърши голямо вероломство и отвърна на доброто със зло.
18. Птолемей описа станалото в писмо до царя и го помоли да му изпрати войска на помощ, както и да предаде под негов надзор градовете и страната.
19. В същото време той изпрати хора в Газара, за да убият Йоан, а до хилядниците разпрати писма да дойдат при него, за да ги дари със сребро, злато и дарове.
20. Други пък изпрати да завладеят Йерусалим и храмовия хълм.
21. Но някой успя да стигне по-бързо при Йоан в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птолемей е пратил да убият и него.
22. Като чу това, Йоан бе обзет от силна тревога. Той залови мъжете, които бяха дошли да го погубят, и нареди да ги убият, защото беше предупреден, че те са искали него да убият.
23. А останалите дела на Йоан – войните му, смелите подвизи, в които прояви мъжество, възстановяването на крепостните стени, което предприе, и всичко сторено от него, –