21. Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане.
22. Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас.
23. Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“
24. След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.
25. Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове?
26. Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.
27. Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон –
28. в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното:
29. в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ.