11. Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше.
12. Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава.
13. Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени.
14. Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини.
15. Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.
16. Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб.
17. Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея,
18. изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан.
19. То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим.
20. Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя.
21. Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане.
22. Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас.
23. Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“
24. След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.