42. Когато Трифон видя, че той приближава с многобройна войска, побоя се да вдигне ръка срещу него,
43. а го прие с почести и го представи на всичките си приятели. Даде му и подаръци, като заповяда на своите приятели и на войските си да му се покоряват, както на самия него.
44. После рече на Йонатан: „Защо затрудняваш целия този народ, след като не ни предстои война?
45. Затова разпусни ги сега по домовете им, подбери си неколцина мъже, които да те придружават, и ела с мене в Птолемаида. Искам да ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници на града. След това аз ще си тръгна, защото заради това съм дошъл тук.“
46. Йонатан му се довери и направи така, както той му беше казал – разпусна войските си и те се оттеглиха в юдейската земя.
47. При себе си задържа три хиляди души, от които остави две хиляди в Галилея, а хиляда продължиха с него.
48. Но щом Йонатан влезе в Птолемаида, жителите затвориха портите и го заловиха, а влезлите с него избиха с мечове.
49. Тогава Трифон изпрати войска и конница в Галилея и в голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Йонатан.
50. Те обаче дочуха, че Йонатан бил заловен и убит заедно с онези, които го придружаваха, вдъхнаха си смелост един на друг, стегнаха бойния си ред и тръгнаха готови за битка.
51. Преследвачите им, като видяха, че са готови да се бият докрай за живота си, отстъпиха,
52. а всички те благополучно се завърнаха в юдейската земя и изпълнени със страх, оплакваха Йонатан и онези, които го съпровождаха. И цял Израил беше обзет от дълбока скръб.
53. Тогава всичките им съседни народи се готвеха да ги изтребят, като казваха: „Те вече нямат предводител, няма кой да им помогне. Нека сега им обявим война и да заличим сред хората спомена за тях.“