12. Тогава чужденците, които се намираха в крепостите, построени от Вакхид, избягаха.
13. Всички напуснаха местата си и се завърнаха в своите земи.
14. Само във Ветсура останаха някои от юдеите, които изоставиха Закона и заповедите, тъй като тук намериха убежище.
15. Но цар Александър научи за обещанията, които Деметрий беше дал на Йонатан. Разказаха му за войните, за храбрите подвизи, които той и братята му бяха извършили, и за мъките, които бяха изстрадали.
16. Тогава той каза: „Нима ще намерим друг такъв мъж като него? Нека го направим наш приятел и съюзник!“
17. И му изпрати писмо, в което му беше написал следното:
18. „Цар Александър поздравява своя брат Йонатан.
19. Чухме за тебе, че ти си храбър и силен мъж, достоен да бъдеш наш приятел.
20. Затова те определяме днес за първосвещеник на твоя народ. Ти ще се наричаш приятел на царя, ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас.“ Заедно с това той му изпрати пурпурна дреха и златна корона.
21. В седмия месец от сто и шестдесетата година, на празника Шатри, Йонатан облече свещената дреха, събра войска и се въоръжи добре.
22. Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза:
23. „Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите!
24. Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“
25. И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея.