1. Тогава цар Давид каза на цялото събрание: „Синът ми Соломон, когото Бог избра за мой наследник, е млад и неопитен, а делото е велико, защото този градеж не е за човек, а за Господа Бога.
2. Аз положих всички усилия да приготвя за дома на своя Бог злато за златните предмети, сребро за сребърните, мед за медните, желязо за железните, дърво за дървените, скъпоценни и полускъпоценни камъни, красиви и разноцветни, и много мрамор.
3. И още, понеже домът на моя Бог ми е на сърце, за него давам и съкровищата си от злато и сребро освен всичко онова, което съм приготвил за святия дом,
4. а именно: три хиляди таланта чисто злато от Офир и седем хиляди таланта чисто сребро за покриване стените на сградите,
5. за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“
6. Тогава водачите на израилските родове и племена, хилядниците, стотниците и царските надзорници дадоха своите пожертвувания.
7. И дариха за работата при Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
8. И онези, които имаха скъпоценни камъни, ги предадоха на герсонеца Йехиил за съкровищницата на Господния дом.
9. Народът се зарадва на тяхната щедрост, защото те от цялото си сърце принасяха на Господа. Цар Давид също много се зарадва.
10. Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: „Благословен си, Господи, Боже на нашия баща Израил, от векове за векове!
11. Твои са, Господи, величието и силата, и славата, и великолепието, и блясъкът, защото всичко на небето и на земята е Твое. Твое е, Господи, царството и Ти си Владетел над всичко!
12. От Тебе са богатството и славата. Ти властваш над всичко и в Твоята ръка са могъществото и силата, и в Твоята власт е да въздигнеш и укрепиш всеки.
13. Сега, Боже наш, ние Ти благодарим и възхваляваме Твоето величествено име.
14. Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!
15. Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.
16. Господи, Боже наш! Всичкото това богатство, което приготвихме, за да съградим дом за Твоето свято име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.
17. Аз зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и Те радва чистосърдечието; и аз с чисто сърце пожертвах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, събран тук, е готов на жертва.
18. Господи, Боже на предците ни Авраам, Исаак и Израил, запази за вечни времена този стремеж в мислите на Своя народ и насочи сърцата им към Тебе.
19. А на сина ми Соломон дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, за да изпълни всичко това и да завърши градежа, който съм подготвил.“
20. След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя.
21. На другия ден принесоха жертва на Господа, като извършиха за Него всеизгаряне: хиляда телета, хиляда овена и хиляда агнета заедно с възлиянията им, и много жертви от целия Израил.
22. И на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост; тогава за втори път провъзгласиха Соломон, Давидовия син, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садок – за свещеник.
23. Соломон седна на Господния престол като цар и във всичко преуспяваше. И целият Израил му се покори.
24. На цар Соломон се покориха и всички първенци, военачалници, както и всички синове на цар Давид.
25. И Господ възвеличи Соломон пред целия Израил и го дари с царско величие, каквото никой цар преди него не беше имал в Израил.
26. Давид, Йесеевият син, беше цар на целия Израил.
27. Той царуваше над Израил четиридесет години: в Хеврон седем години и в Йерусалим – тридесет и три години.
28. И умря в дълбока старост, живял дълго в богатство и слава. Вместо него се възцари синът му Соломон.
29. Делата на цар Давид, по-ранни и по-късни, са записани в книгите на ясновидеца Самуил, в книгите на пророк Натан и книгите на ясновидеца Гад.
30. Те описват цялото му царуване, неговото могъщество, както и събитията, станали с него, с Израил и с всички царства по земята.