1. Давид събра в Йерусалим първенците на Израил – водачите на племената, началниците на смени, които по ред служеха при царя, хилядниците, стотниците и надзирателите на всички имоти и стада на царя, синовете си, заедно с евнусите си военачалниците и всички храбри мъже.
2. И цар Давид се изправи и каза: „Чуйте ме, братя мои и народе мой! Исках от сърце да построя постоянен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог и приготвих каквото беше потребно, за да бъде той построен.
3. Но Бог ми каза: „Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен човек и си пролял много кръв.“
4. Господ, Бог на Израил, избра мене от целия ми бащин род да бъда за вечни времена цар на Израил. Тогава Той избра сред израилските племена Юда за водач, а от рода на Юда – бащиния ми дом. И между синовете на моя баща благоволи да направи мене цар над целия Израил;
5. а от всичките ми синове, защото много синове ми даде Господ, Той избра сина ми Соломон да седи върху Господния престол над Израил;
6. и ми каза: „Твоят син Соломон ще построи дома Ми и дворовете Ми, защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец.
7. И ще утвърдя царството му за вечни времена, ако той изпълнява Моите заповеди и Моите наредби, както до днес.“
8. И ето пред обществото на Господа – цял Израил, пред Бога, Който ни слуша, казвам: Пазете и следвайте всички заповеди на Господа, вашия Бог, за да владеете тази хубава земя и да я оставите завинаги след себе си като наследство за вашите деца!
9. А ти, сине мой, Соломоне, да познаваш Бога на своя баща и да Му служиш от все сърце и душа, защото Господ изпитва всички и знае всички помисли на ума! Ако Го търсиш, ще Го намериш, но ако Го изоставиш, Той ще те отхвърли завинаги.