3. А Йоав отговори: „Дано Господ умножи народа Си сто пъти повече, отколкото е! Господарю мой, царю, нима всички те не са служители на господаря ми? Защо моят господар желае това? Защо това да се сметне за грях на Израил?“
4. Но царската заповед надделя над думите на Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, се върна в Йерусалим.
5. След това Йоав предаде на Давид списъка на преброения народ. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, а юдеите – четиристотин и седемдесет хиляди: тези, които можеха да държат меч.
6. Сред тях той не преброи левитите и потомците на Вениамин, защото царската заповед не се нравеше на Йоав.
7. Но стореното не беше угодно на Бога и Той наказа Израил.
8. Тогава Давид се обърна към Бога: „Съгреших, като извърших това; но сега прости вината на Своя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.“
9. И Господ каза на Гад, Давидовия ясновидец:
10. „Иди и кажи на Давид: „Така казва Господ: „Три наказания ти предлагам; избери си едно от тях и Аз ще те накажа с него“.“
11. Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: „Избери си едно наказание:
12. три години глад или три месеца да те преследват враговете ти и техният меч да те достига, или три дена Господен меч и мор по земята и Господен ангел да погубва наред из пределите на Израил.“ Помисли какво да отговоря на Онзи, Който ме е изпратил.“
13. А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа – голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“
14. И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни.