4. „Иди и съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ: „Ти няма да Ми съградиш дом, в който да пребъдвам,
5. защото от деня, в който изведох израилтяните от Египет чак до днес, Аз не съм обитавал дом, а съм бил от шатра в шатра и от място на място.
6. Където и да съм живял с целия Израил, нима съм казал и дума на някой от Израилевите съдии, които по Моя заповед пасяха народа ми: Защо не сте Ми съградили кедров дом?“
7. Затова сега съобщи на Моя служител Давид: „Така казва Господ Вседържител: „Взех те от овчето стадо, за да те направя водач на Своя народ Израил;
8. бях с тебе навред, където ходеше, изтребих пред тебе всички твои врагове и те направих велик като другите велики по земята.
9. Аз ще приготвя място на Своя народ Израил и ще го вкореня там, за да живее той в сигурност на това място. Няма вече да го притесняват нечестивите, както преди,
10. в дните, когато поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще усмиря всички твои врагове и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11. А когато настъпи краят на дните ти и ти отидеш при своите предци, ще въздигна след тебе твой наследник, който ще бъде един от синовете ти, и ще утвърдя неговото царство.
12. Той ще Ми съгради дом и Аз ще утвърдя престола му за вечни времена.
13. Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син, и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди тебе,
14. ще го утвърдя в Своя дом и в Своето царство за вечни времена и престолът му ще бъде завинаги непоклатим“.“
15. Натан разказа всичко това на Давид и му предаде точно цялото видение.
16. Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал?
17. Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже!
18. Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб!