1. Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас?
2. Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата.
3. Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите:
4. „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове!
5. Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум.
6. Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи,
7. защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми.
8. Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност.
9. Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието.
10. Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато,
11. защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея.
12. Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие.
13. Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи.
14. Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата.