Старият Завет

Новият Завет

Притчи 17:7-22 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

7. Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек.

8. Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее.

9. Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля.

10. Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия.

11. Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик.

12. По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост.

13. Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му.

14. Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.

15. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа.

16. За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост.

17. Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие.

18. Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си.

19. Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне.

20. Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда.

21. Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.

22. Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите.

Прочетете пълната глава Притчи 17