14. Боязливи са помислите на смъртните, колебливи са нашите мисли,
15. защото тленното тяло тегне над душата и това нейно убежище, сътворено от глина, гнети разума ни с много грижи.
16. Ние едва си представяме това, което е на земята, и с мъка откриваме това, което ни е подръка. Как тогава някой би изследвал какво е на небесата?
17. Та кой щеше да знае волята Ти, ако не беше го дарил с мъдрост и не беше изпратил от висините Своя Свети Дух!
18. Така живеещите на земята бяха изведени на прав път, хората научиха какво е приятно за Тебе и се спасиха чрез мъдростта.“