10. Изпрати я от светите небеса, изпрати я от престола на славата Си, за да бъде при мене и да споделя моите усилия, и за да узная какво е приятно за Тебе!
11. Мъдростта всичко знае и разбира, мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме закриля в славата си.
12. Тогава моите дела ще бъдат приемливи за Тебе, ще съдя Твоя народ справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.
13. Защото кой човек може сам да познае Божиите намерения? Или кой може сам да разбере какво желае Господ?
14. Боязливи са помислите на смъртните, колебливи са нашите мисли,
15. защото тленното тяло тегне над душата и това нейно убежище, сътворено от глина, гнети разума ни с много грижи.
16. Ние едва си представяме това, което е на земята, и с мъка откриваме това, което ни е подръка. Как тогава някой би изследвал какво е на небесата?
17. Та кой щеше да знае волята Ти, ако не беше го дарил с мъдрост и не беше изпратил от висините Своя Свети Дух!
18. Така живеещите на земята бяха изведени на прав път, хората научиха какво е приятно за Тебе и се спасиха чрез мъдростта.“