1. Тогава праведният с голяма смелост ще застане пред онези, които са го угнетявали и са пренебрегвали неговите усилия.
2. А те, като го видят, ще ги обземат смут и ужасен страх и ще бъдат смаяни от неочакваното му спасение.
3. Дъхът им ще секне и сред вопли на разкаяние те ще си казват:
4. „Това е същият, когото някога ние, неразумните, имахме за присмех и когото безразсъдно хулехме. Мислехме си, че животът му е лудост, а смъртта му – безчестна.
5. Как е причислен към Божиите синове и защо мястото му е сред святите хора?
6. Значи ние сме се отклонили от пътя на истината, светлината на правдата не ни е озарила и слънцето не ни е огряло!
7. Изпълнени сме с беззаконни и гибелни дела, бродихме из непристъпна пустош, не познахме пътя на Господа.
8. Каква ни беше ползата от високомерието? Какво ни донесе богатството, съчетано с надменност?
9. Всичко това премина като сянка и изчезна бързо като мълва
10. или като кораб, който плава през развълнувани води – нито следа ще откриеш, откъдето е преминал, нито пътеката на дъното му през вълните;
11. или като птица, която прелита във въздуха и не остава белег от пътя ѝ: тя удря лекия въздух с размаха на крилата си и шумно го прорязва с мощен полет, без да остави следа във въздуха, където е преминала;
12. или като пусната към целта стрела, която прорязва въздуха, но той отново се съединява, така че не знаем откъде е прелетяла.
13. Така и ние се родихме и умряхме, но не можахме да покажем и следа от добродетел, а се изтощихме в пороците си.“
14. Защото надеждата на нечестивия е като прах, отвяван от повея, като ситен скреж, гонен от виелица, като дим, разнасян от вятъра, и отминава като спомен за гост, отседнал само за ден.