1. Тогава праведният с голяма смелост ще застане пред онези, които са го угнетявали и са пренебрегвали неговите усилия.
2. А те, като го видят, ще ги обземат смут и ужасен страх и ще бъдат смаяни от неочакваното му спасение.
3. Дъхът им ще секне и сред вопли на разкаяние те ще си казват:
4. „Това е същият, когото някога ние, неразумните, имахме за присмех и когото безразсъдно хулехме. Мислехме си, че животът му е лудост, а смъртта му – безчестна.
5. Как е причислен към Божиите синове и защо мястото му е сред святите хора?
6. Значи ние сме се отклонили от пътя на истината, светлината на правдата не ни е озарила и слънцето не ни е огряло!
7. Изпълнени сме с беззаконни и гибелни дела, бродихме из непристъпна пустош, не познахме пътя на Господа.
8. Каква ни беше ползата от високомерието? Какво ни донесе богатството, съчетано с надменност?
9. Всичко това премина като сянка и изчезна бързо като мълва
10. или като кораб, който плава през развълнувани води – нито следа ще откриеш, откъдето е преминал, нито пътеката на дъното му през вълните;