9. За хората мъдростта означава старост и мярка за старостта е неопетненият живот.
10. Понравилият се на Бога беше обикнат от Него. И понеже живееше сред грешници, Бог го прибра.
11. Той бе грабнат, за да не би злоба да отклони ума му или коварство да измами душата му,
12. защото магията на злото помрачава доброто и вълненията на страстта развращават невинния ум.
13. И макар животът му да беше кратък, по добродетелност той е навършил много години.
14. Понеже душата му се понрави на Господа, затова се измъкна от безчестието. Хората видяха това, но не го разбраха, дори и на ум не им дойде,
15. че има благодат и милост за избраниците Му и закрила – за вярващите в Него.
16. Така покойният праведник ще съди живите нечестиви, а бързо достигналата съвършенство младост – дълголетната старост на неправедния.
17. Те ще видят края на мъдрия, но няма да разберат какво е решил Господ за него и защо си го е прибрал.
18. Те ще видят и ще го презират, но Господ ще им се надсмее.
19. След това те ще бъдат труп без почит и за вечен позор сред мъртвите, защото Той ще ги затъпче в земята, за да занемеят, и ще ги разтърси из основи; докрай ще се затрият сред мъки и споменът за тях ще изчезне.