4. Към този край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили. Тя покри със забрава станалото, за да прибавят към мъките си остатъка от отреденото им наказание.
5. Така Твоят народ щеше да извърши невероятно пътуване, а те да намерят необикновена смърт.
6. И цялото творение, отново както преди, се подчини на Твоите заповеди и се преобрази в своята природа, за да се запазят невредими синовете Ти.
7. Ето облак, който хвърляше сянка върху техния стан, където имаше вода, показа се суха земя, сред Червеното море се появи безпрепятствен път, сред бурните вълни – зелена долина.
8. Закриляни от Твоята ръка, преминаха по нея с целия народ, а пред очите им – дивни чудеса.
9. Те се радваха като коне на паша, скачаха като агънца и славеха Тебе, Господи, своя Избавител,
10. защото още помнеха как, докато пребиваваха в чуждата страна, вместо животните земята създаваше мухи, а реката вместо риби изхвърли множество жаби.
11. А после, когато в желанията си молеха за хубава храна, те видяха и птици, сътворени по нов начин.
12. Защото за тяхна утеха от морето долетяха пъдпъдъци.