2. че след като им позволиха да си тръгнат и бързо ги изпратиха, те ще се разкаят и ще се впуснат да ги преследват.
3. И докато още скърбяха и плачеха над гробовете на умрелите, обзе ги друга нелепа мисъл и те подгониха като бегълци онези, които бяха отпратили с молби.
4. Към този край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили. Тя покри със забрава станалото, за да прибавят към мъките си остатъка от отреденото им наказание.
5. Така Твоят народ щеше да извърши невероятно пътуване, а те да намерят необикновена смърт.
6. И цялото творение, отново както преди, се подчини на Твоите заповеди и се преобрази в своята природа, за да се запазят невредими синовете Ти.
7. Ето облак, който хвърляше сянка върху техния стан, където имаше вода, показа се суха земя, сред Червеното море се появи безпрепятствен път, сред бурните вълни – зелена долина.
8. Закриляни от Твоята ръка, преминаха по нея с целия народ, а пред очите им – дивни чудеса.