6. На нашите предци бе предизвестено за онази нощ, за да бъдат спокойни, след като добре знаят на какви клетвени обещания са се доверили.
7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.
9. Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците.
10. А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца.
11. С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –
12. всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение.
13. И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.
14. Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,
15. Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя.
16. Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето.
17. Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове.
18. Тогава, поразени – един тук, друг там, полуживи, те разкриваха причината за своята смърт.