13. И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.
14. Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,
15. Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя.
16. Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето.
17. Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове.
18. Тогава, поразени – един тук, друг там, полуживи, те разкриваха причината за своята смърт.
19. Защото сънищата, които бяха ги смутили, им предсказаха това, за да не загинат, без да знаят защо търпят страдания.
20. Смъртното изпитание не отмина и праведните и много от тях загинаха в пустинята. Но този гняв не трая дълго,
21. защото един безукорен мъж побърза да ги защити с оръжията на своето служение – молитва и кадене за умилостивяване. Той въстана против гнева и сложи край на бедствието, като показа с това, че е Твой слуга.
22. Той надви яростта не с телесна мощ, нито със силата на оръжието, а покори със слово Онзи, Който отрежда наказание, като припомни клетвените обещания и завети на предците.
23. И когато мъртвите лежаха вече на купове един върху друг, той застана по средата, спря гнева и пресече пътя му към живите.
24. Върху дългата му до земята дреха бе изобразен целият свят, върху четирите реда скъпоценни камъни стояха славните имена на предците, а Твоето величие – върху диадемата на главата му.
25. Пред това отстъпи унищожителят и от това се уплаши. Защото този гняв бе достатъчно изпитание.