8. Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие.
9. И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга.
10. Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото.
11. А страхът не е нищо друго освен лишаване от помощта, която би ни дал разумът;
12. колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.
13. И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,
14. те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх.
15. И така, който където беше легнал, се превръщаше в пленник, заключен без окови в тъмница.
16. Било той земеделец или пастир, или на изнурителна работа в пустинята, никой не можеше да избегне отредената му съдба.
17. Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води,
18. или отеква грохот от падащи скали, дали скокливи животни невидимо притичват, или се чува рев на свирепи зверове, дали се разнася ехо от планинските дълбини – всичко това им внушаваше страх.
19. Целият свят беше огрян от ярка светлина и всички работеха, без някой да им пречи.
20. Само над тях се простираше тежка нощ – образът на мрака, който някога щеше да ги обгърне. Но онова, което те самите изпитваха, беше по-тягостно от мрака.