7. Грънчарят мачка меката глина и с усилие изработва всякакви съдове, с които да си служим. От една и съща глина изработва съдове и за чиста, и за нечиста употреба – по един и същи начин. Но за какво да се употребява всеки от тях, това отсъжда грънчарят.
8. Така от същата глина с напразни усилия изработва безсмислен бог онзи, който неотдавна сам се е родил от земята и ще отиде пак там, откъдето е бил взет, когато поверената му назаем душа бъде поискана обратно.
9. Но той не е загрижен, че може да се мъчи, нито че животът е кратък. Той се надпреварва с хора, опитни в обработката на злато и сребро, подражава на ковачите на мед и смята, че изработката на мними богове му носи слава.
10. Сърцето му е пепел, надеждата му не струва дори и шепа пръст, а животът му е по-презрян и от глината.
11. Защото той не е познал Онзи, Който го е сътворил и Който му е вдъхнал действена душа и жизнерадостен дух.
12. За него нашият живот е забавна игра, а съществуването ни – доходоносно развлечение. Дори говори, че от всичко трябва да се извлича печалба, та ако ще и от злото.
13. Всъщност той по-добре от всички знае, че върши грях, когато от земната глина прави и чупливи съдове, и скулптури на божества.